Kladnitsa Monastery

Rather small monastery, but very calm and beautiful.

Love this place for picnics

great nature, personal approach

Невероятно място за отдих. Манастирът е лесно достъпен дори и с ниска кола. Пътят от селото до горе не е много стръмен и е чисто нов. Препоръчвам обаче да се качите по екопътеката, което ще ви отнеме около 35 мин.,природата там е изключителна. Когато видите дървена площадка/мост и до нея коли, спрете там и се качете няколко метра пеша. Завоят за манастира е много остър и почти не се вижда, а достъп с кола не е разрешен. Мястото подлежи на ремонт,самото манастирче е добре запазено. Вземете си храна има къде да се хапне и долу при малкото водопадче и горе при красивата гледка от манастира. Чешмата не функционираше, а вътре имаше монети и беше замърсена. И моля събирайте си боклуците има 3 контейнера по пътя. Отделете си време да посетите и останките от крепостта нагоре по пътя.

Изключително красив манастир и църква, останахме приятно изненадани и силно впечатлени от мястото. Много спокойно, с прекрасна гледка, много чисто и поддържано.

Чудесно място за почивка, разходка и отдих, стига се много лесно и пътят е нов, може да се съчетае с разходка по екопътеката, която е точно под манастира. На входа на манастира има чешма, която се смята за лечебна.

В близост до манастира се намират два извора, чиято вода се е считала за лековита още от древността. Тъй като Витоша е земетръсна зона, обаче, водата от единия извор се е изгубила. Другият се намира вдясно от пътя свързващ село Кладница с манастира, веднага щом се излезе от селото. Местността, в която извира този извор, се нарича “Богов кладенец”. Според предания, изворът лекува очни заболявания и главоболие. Над обителта се намират останките на древна крепост, която по времето на втората българска държава е включвала земите на манастира и е била владяна от местен болярин. Крепостта се е намирала на върха “Градището”, а болярските имоти включвали днешните села Владая, Мърчаево, Кладница, Сръбски самоков и Кръпец. Във вътрешността на крепостта е имало две църкви – в долната част се е намирала църквата “Св. Никола”, която именно е част от днешния Кладнишки манастир, а в горната – “Св. Петка”, чийто развалини се виждат и до днес. При завземането на крепостта от турците са изклани всички нейни обитатели, а сградите ведно с църквите са били изгорени. Въпреки това, местни хора поправили двете църкви и продължили да идват в местността и да се молят. Постепенно църквите се обединили в манастирски комплекс.

Свято място, изпълнено с енергия!

Прекрасно духовно място! Красива природа и гостоприемни духовник - о. Орлин! Посетен го! Препоръчвам да се посети почивни дни.

Прекрасна природа с красиви гледки. Приказни места за пикник покрай красива рекипка по пътя към манастира.

Приятно място с малка, но богато украсена църква и два дъба на по четвърт век. От него тръгва приятна екопътека.

За времето на построяването му свидетелстват иконописите и онези части от стените, които не са зографисани - виждат се кал и слама, с които е съграждан манастирът. Върху стенописите са отразени имената на дарителите им. Наистина са много опростени и заради това ясни и разбираеми. Спокойно и успокояващо място с история. Не го пропускайте, когато сте в района!

Красиво място. Усеща се духовността. Посетете.

Едно прекрасно и свято място.

Обичам това място! Живея наблизо и винаги когато имам възможност го посещавам! Щастлива съм, че има напредък в реставрацията и днес успях да вляза в самста църква, а не само в предверието!

В миналото Кладнишкия манастир "Св. Николай" е бил част от Софийското светогорие и е бил разположен по-високо от мястото, където е в момента. Над манастира тогава се е издигала крепост, включваща земите на манастира и е била владяна от местен болярин. През турското робство Кладнишката обител на няколко пъти е опустошавана и постепенно запустяла.
В периода 1841-1845г. Кладнишкият манастир възкръснал, благодарение на даренията на местни хора и особено на Спас Бурнов село Мърчаево, който станал и първи игумен на манастира. До 9 септември 1944г. манастира разполагал с книга, в която е описвана историята на манастира, но скоро след това тя бива изгорена. Национализацията лишава манастира от имотите му и стопанството постепенно запада, а религиозните му функции - замират.

Спокойно, тихо и чисто място. През лятото вероятно е още по-красиво заради природата наоколо. Пътят до там е в ремонт и се минава през Делта хил.

Тихо и спокойно място за отдих, за свеждане на глави пред нашето минало!

Свято място в полите на Витоша.

Хубав манастир с прекрасна гледка.